Потребителите в България, Нидерландия и ЕС в числа

Онлайн пазаруване

Делът на хората, пазарували онлайн през последните 12 месеца, в България е нараснал от 30,9% през 2020 г. до 51,2% през 2025 г. (Евростат, isoc_ec_ib20). Това е ръст с 20,3 процентни пункта за пет години — над два пъти повече от ръста в ЕС-27, където делът се е увеличил от 64,7% на 73,6%. В Нидерландия пазарът е близо до насищане: 86,6% през 2020 г. и 94,2% през 2025 г.

В класацията на ЕС-27 за 2025 г. Нидерландия е втора след Ирландия (95,0%), а България е на последното, 27-о място след Италия (56,2%) и Румъния (60,3%), на 22,4 пункта под средното за ЕС.

За маркетинга изводът е двоен. Онлайн каналът в България вече достига до половината от хората на 16–74 години и не е ниша. Другата половина обаче не пазарува онлайн, затова стратегия само с онлайн продажби изпуска значима част от пазара, а проучване само сред онлайн купувачи не я описва. Повече за серията има в статията е-търговията в България в числа.

Ежедневна употреба на интернет

Ежедневната употреба на интернет в България е нараснала от 46,5% през 2015 г. до 82,7% през 2025 г. (Евростат, isoc_ci_ifp_fu). За същия период ЕС-27 се е придвижил от 65,4% до 89,5%, а Нидерландия — от 85,1% до 98,4%. Изоставането на България от средното за ЕС се е стопило от 18,9 на 6,8 процентни пункта.

Сравнението с онлайн пазаруването е показателно: над 80% от хората в България използват интернет всеки ден, но едва около половината купуват онлайн. Това подсказва, че бариерата е по-малко в достъпа и повече в доверието, навиците и предлагането — хипотеза, която се проверява с анкета или дълбочинни интервюта.

Потребителско доверие

Индикаторът на потребителското доверие на Евростат (ei_bsco_m) е средна стойност от балансите на отговорите на домакинствата за финансовото им положение, очакванията за икономиката и намеренията за големи покупки. Серията за България се изготвя от НСИ, а за Нидерландия — от CBS.

През октомври 2026 г. индикаторът за България е −29,1 при −23,8 година по-рано, което е най-ниската му стойност през 2026 г. Най-високото ниво от 2019 г. насам е −15,0 (юни 2024 г.), а най-ниското — −36,6 (април 2020 г.). За ЕС-27 стойността през октомври 2026 г. е −17,3 (−12,7 година по-рано), а за Нидерландия −19,0 (−12,9).

CBS StatLine публикува и собствена серия, която не е пряко сравнима с тази на Евростат: по нея доверието в Нидерландия през октомври 2026 г. е −34 при −27 година по-рано, а готовността за покупки е −18.

Българските домакинства са по-песимистични от средното за ЕС и настроението им се е влошило през последната година — важен контекст за всяко проучване на намеренията за покупка. Повече ще намерите в статията за потребителското доверие през 2026 г..

Цени и покупателна способност

Индексите на ценовите нива на Евростат (prc_ppp_ind) сравняват цените между държавите, като ЕС-27 = 100. През 2024 г. ценовото равнище на БВП е 61,4 в България и 117,2 в Нидерландия. Разликите са най-големи при услугите: ресторантите и хотелите са на ниво 53,2 в България и 124,6 в Нидерландия, а храните и безалкохолните напитки — 88,8 и 98,9.

Реалните разходи в стандарти на покупателната способност (СПС) показват обема на потреблението. През 2024 г. действителното индивидуално потребление е 19 300 СПС на човек в България, 31 400 в Нидерландия и 26 300 средно за ЕС. При облеклото и обувките разликата е най-видима: 400 СПС в България срещу 1 400 в Нидерландия и 800 за ЕС.

Затова цена, пренесена директно от друг пазар, рядко е подходяща, особено при услугите. Праговете трябва да се измерят на място с ценово проучване или поне да се проверят с калкулатора за оптимална цена.

Изводи

• Половината от 16–74-годишните в България пазаруват онлайн (51,2% по Евростат за 2025 г.), затова проучване само сред онлайн купувачи не описва целия пазар.
• Онлайн пазаруването в България расте бързо (+20,3 пункта за 2020–2025 г., Евростат), затова данни отпреди няколко години остаряват.
• Намеренията за покупка, измерени сега, трябва да се тълкуват на фона на доверие −29,1 през октомври 2026 г. (Евростат).
• Ценовите нива при услугите се различават повече от тези при храните (Евростат, 2024 г.) и изискват локални ценови проучвания.
• В Нидерландия онлайн методите достигат почти до всички: 98,4% използват интернет ежедневно (Евростат, 2025 г.).