Потребителското доверие в България през 2026 г.: какво показват данните

Какво измерва индикаторът за потребителско доверие?

Индикаторът е част от хармонизираната програма на Европейската комисия за бизнес и потребителски наблюдения. Във всяка държава националният изпълнител — в България това е НСИ — пита представителна извадка от потребители за четири неща:

• как се е променило финансовото положение на домакинството им през последните 12 месеца;
• как очакват да се промени то през следващите 12 месеца;
• как очакват да се развие общата икономическа ситуация в страната;
• дали планират големи покупки през следващите 12 месеца.

За всеки въпрос се изчислява баланс: делът на положителните отговори минус делът на отрицателните. Индикаторът е средното от четирите баланса, а Евростат публикува и сезонно изгладена серия, за да могат месеците да се сравняват помежду си. Скалата е от −100 до +100. Отрицателна стойност означава, че песимистичните отговори са повече от оптимистичните — не че потреблението вече намалява.

Какво показват месечните данни за 2026 г.?

От януари до септември българският индикатор се движи в тесен коридор — между −23,5 и −26,4. През октомври пада с 3,1 пункта за един месец, което е най-голямата месечна промяна през годината. От началото на 2026 г. загубата е 5,6 пункта.

Европейската картина е различна. В ЕС-27 и особено в Нидерландия доверието рязко пада през пролетта: нидерландският индикатор слиза от −12,2 през февруари до −23,8 през април, след което се възстановява през лятото. Българският реагира по-слабо — от −23,9 на −25,8 за същия период. През октомври и трите серии отново вървят надолу. Имайте предвид, че сезонно изгладените стойности за последните месеци могат леко да се ревизират, когато излязат нови данни.

Как се сравнява България с ЕС и Нидерландия?

И трите индикатора са отрицателни, затова графиката показва колко пункта под нулата е всеки от тях — колкото по-дълга е лентата, толкова по-силен е песимизмът.

За година българският индикатор губи 5,3 пункта, европейският — 4,6, а нидерландският — 6,1. Спадът следователно не е само български, а общоевропейски. Това е важно при тълкуването на собствените Ви продажби: ако те намаляват заедно с доверието, част от причината може да е общото настроение, а не Вашата марка или оферта.

Разликата между България и средното за ЕС е 11,8 пункта през октомври. Най-малка е през април (6,0 пункта) — не защото българското доверие се е подобрило, а защото европейското е паднало.

Къде е 2026 г. спрямо последните години?

България не е имала положителна стойност от 2019 г. насам: най-доброто ниво е −15,0 през юни 2024 г. Сегашните −29,1 са на 7,5 пункта над дъното от април 2020 г. и на 14,1 пункта под върха от 2024 г. Нидерландия се движи в много по-широк диапазон — от −36,0 до +7,1, тоест 43,1 пункта, докато българският диапазон е 21,6 пункта.

Изводът за практиката: българските респонденти отговарят по-песимистично от нидерландските, но колебанията им са по-малки. Затова сравнявайте промените, а не нивата. Спад от 3 пункта в България тежи повече, отколкото същият спад в серия, която се люшка с десетки пунктове.

Защо CBS и Евростат дават различни числа за Нидерландия?

Нидерландската статистическа служба CBS публикува собствен показател в StatLine (таблица 83693NED). За октомври 2026 г. той е −34, при −19,0 в серията на Евростат за същия месец. Година по-рано CBS отчита −27, а Евростат −12,9. CBS публикува и два компонента: икономически климат (−59) и готовност за покупки (−18).

Разликата не е грешка. Двата показателя се изчисляват по различен набор от въпроси и по различна методика, затова стойностите не са съпоставими. Правилото е просто: не смесвайте серии от различни източници на една графика и винаги посочвайте източника и кода на таблицата. Повече за подобни разминавания и как да ги проверявате има в прегледа на безплатните източници на данни.

Какво да следите през следващите месеци?

Октомврийският спад поставя въпроса дали започва нова низходяща фаза, или става дума за еднократно колебание. Отговорът ще дадат следващите две-три публикации. Ето какво си струва да проверявате при всяко месечно обновяване на Евростат:

• дали стойността за ноември потвърждава спада, или индикаторът се връща в коридора между −25,4 и −26,4, в който беше от март до септември;
• дали разликата спрямо средното за ЕС, която през октомври е 11,8 пункта, продължава да се разширява;
• дали стойността за октомври се ревизира при следващото обновяване на сезонно изгладената серия;
• дали собствените Ви запитвания, кошници и средна поръчка се движат в същата посока през същите месеци.

Ако три от четирите сигнала сочат надолу, това вече е основание да преразгледате плана за първото тримесечие.

Как да ползвате индикатора при планиране?

1. Проверете чувствителността на категорията си. Мебели, електроника, автомобили, ремонти, пътувания и финансови продукти зависят от готовността за големи покупки повече от ежедневните стоки.
2. Сложете го до собствените си показатели. Добавете индикатора в месечното си табло (dashboard) до продажбите, запитванията и средната поръчка. Така ще видите дали Вашите данни реагират на общото настроение.
3. Направете сценарии. В плана за следващата година заложете базов и предпазлив вариант. Например: ако индикаторът падне с повече от 3 пункта за месец, както през октомври 2026 г., прегледайте рекламния бюджет и складовите наличности. По-широката рамка от сигнали и сценарии е предмет на доклада за тенденции.
4. Тествайте цената, вместо да гадаете. При ниско доверие чувствителността към цената вероятно расте, но колко точно — за Вашия продукт — показва ценовото проучване. За бърза ориентация опитайте ценовия оптимизатор по метода на Габор-Грейнджър.
5. Свържете с покупателната способност. По данни на Евростат за 2024 г. реалните разходи за фактическо индивидуално потребление в България са 19 300 СПС на човек при 26 300 средно за ЕС-27. Ниското доверие се наслагва върху по-малък бюджет, затова цената, условията за плащане и доставката вероятно тежат още повече — вижте статията за е-търговията в България в числа.

Какво индикаторът не може да Ви каже?

Индикаторът е национална средна стойност. Той не показва как се чувстват Вашите клиенти — младите семейства в София, пенсионерите в малките градове или фирмите, на които продавате. Нагласите не се превръщат автоматично в поведение: хората могат да отговарят песимистично и пак да харчат за неща, които смятат за важни.

Затова големите решения изискват собствени данни. Кратко проследяващо проучване сред Вашите клиенти, с едни и същи въпроси на всяка вълна, показва дали те следват общата тенденция. Проучването на потребителските навици обяснява какво отлагат, какво заменят и при какви условия биха купили. Опишете какво искате да следите във формата за оферта за проучване — ще предложим метод, извадка и честота на вълните.